Терминът „цитрин” е бил въведен в минералологичната литература през 1747 г. от Валериус. Названието на камъка произхожда от латинската дума citreus – „лимонов”, показващ на жълтия оттенък на тази разновидност на кварца, който му придават примеси на тривалентното желязо. Любопитно е да се отбележи, че димчатия кварц може да придобива жълт цвят с червеникав оттенък при нагряване до +300 – 400 градуса по Целзий. Не рядко на пазара се срещат именно такива, термично обработени камъни. Природните цитрини, обикновено са по-малко ярки – те са бледно-жълти. Тяхната окраска напомня цвета на топаза. Не случайно, златисто-жълтите цитрини понякога са наричани „златисти топази”, а кафеникаво-жълтите – „испански топази”. Въобще, оттенъците на цитрина варират от светло-жълт до кехлибарен.
